Сиво утро. Мрачно, мъгливо... тя се качва в автобуса някъде към 7. Хората са навсякъде, блъскат се. Наясно е, че това ще е поредният ден. Един от многото в поредицата. Прехвърля на ум задачите - да, университета, в почивката по магазините, бърз обяд, ако успее да открадне някоя минута и  т.н.  Ежедневности...

Гледа през прозореца, а пейзажът на вън й се струва зловещ. Като в някой филм. Тази мъгла. Връща я назад... към нейния град, там мъглата е тайнствена и красива, а тук - тук е просто сива. 

По улиците почти няма хора. Пусто е. Сякаш всички са се скупчили в автобуса. Двайсетте минути път бързо отминават. Слиза на спирката. Бърза, успява само да си купи кафе от близкия автомат. Поредната сутрин без закуска. Точно сега обаче не й е до здравословно хранене. Има си други проблеми.

Шмугва се в залата. Часовете започват да се проточват. Постоянно поглежда часовника си, още един подарък от него... 

Най-сетне става един и тръгва по магазините с колежка. Отдавна не е обикаляла, а й трябват доста неща. Не харесва нищо. Купува само най-нужното, останалото оставя за някой друг път, за някой друг подобен ден...

Сядат в любимо заведение. Дежурната малка Маргарита и сок от  червен портокал. Не се е виждала с колежката отдавна, отдават се на спомени, разкази за това какво им се е случило и какво им се случва. Най-сетне казва нещата, които я тревожат. Открила е човек.

Иска сметката, плаща и стават. Разхождат се по крайбрежната алея, но все още е мъгливо, а морето е бурно. Вълните - големи. Също като проблемите.

Тя поглежда часовника и вижда, че наближава седем. Тръгва със забързана крачка към спирката. Чакат я поредните двайсет минути в автобуса. Отново блъсканица. Пиков час. Тинейджъри се уговарят какво ще правят довечера.

Преди да се прибере, минава през супермаркета и купува някакъв полуфабрикат. Мята го в микровълновата, а докато се приготвя, взима душ. Хапва на креслото пред телевизора, гледайки новините. Навън отдавна се е стъмнило. Студено и мрачно, също както времето вътре в нея.

Изгася телевизора и си ляга. Утре отново ще става рано. Дано денят не е така сив...