Завърнах се. Вече съм вкъщи. В същност съм тук от снощи. Или поне се прибрах за двайсетина минути, но това е една друга история. :)))

Тръгнах в съботния предиобед. Пътувах с хубав влак. Дам, правилно, БДЖ-то имат и хубави влакове, с които пътуваш като бял човек. Чистичко, удобно и с климатик. Е, седалките не са от най-удобните и за час път се схващаш доста, но не може всичко да се иска, нали??? :)))

Пристигнах. Съботната вечер я изкарах страхотно. Ново място, нови познанства, стари приятели, наздравици, абе както си му е реда :)))
Но този пост не е за съботния ден или нощ, а за прекрасната неделя.

Станахме порядъчно късно. Закуската вече беше готова. Хапнахме и излязохме да видим приятелите. Уж на кафе, но не би... Подпалихме с колата за Предбалкана. По-точно Крушана.

Беше станало почти обед. Но ние тръгнахме по екопътеката. За да добиете представа за компанията, ами бяхме пет момчета и аз. На моменти не се чувствах много на място, обаче пък се счупих от смях :)))

За да ни бъде по-весело, аз бях с токове, но защо не :) И кому беше нужно да предупреди, че въобще ще ходим  из гората или ще се катерим по някакви тесни пътечки?! 

Поне бяхме подготвени - напазарували някакви неща от магазина в курортното селище. Точехме зъби, докато се катерехме нагоре по пътя към Беседката.

Това място е едно от най-красивите, на които съм била в България. Есенна гора, чудно красиви огромни водопади... Ако имате път нататък непременно се отбийте, не е за изпускане! 

Стигнахме до прословутата Беседка. Седнахме да починем, хапнем и пийнем. Естествено стана весело. Смях...

Няма да разказвам за пътя надолу. Само ще кажа, че час по-късно хванахме влака наобратно, а още не знаехме къде се намираме...

Това е. Историята на едно пътуване, което исках отдавна да осъществя с любимия човек. Целите бяха осъществени - разпуснах, веселих се, прибрах се усмихната до уши :)))