Постинг
07.10.2007 00:01 -
За хората, които обичаме
Автор: cookies
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1544 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.10.2007 00:08
Прочетен: 1544 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 07.10.2007 00:08
Днес не ми беше ден. Случиха се не особено хубави неща и поредната повреда на бойлера (само да имаше емотикони, тук щеще да присъства най-смръщената такава). В един момент осъзнах, че макар и заобиколена от много хора, тук нямам никой освен любимия човек. Което пак не е малко.
Как ми залипсваха приятелите... а те са далеч, на другия край на България. Знам, ще кажете има телефони, скайп, пощи и какви ли не месинджъри, но има моменти, в които просто имаш нужда приятел да те гушне и да ти каже, че всичко ще е наред.
Бях на косъм от един телефонен разговор. Държах GSM-а в ръка и знаех, че все още е рано да говоря с този човек. Просто за да ме разсее от неособено веселите мисли, струпали се в главата ми. Все пак гордостта и разумът наделяха. Не се обадих. Ще мине още време, преди да съм готова наистина да си поговоря с този човек. Надявам се искрено.
Ценни са ми точно двама-трима, те си се знаят кои са. Казвам им го често. Но и премълчавам малко. Ако само знаят какво мисля за тях, може да се възгордеят. Знам, че не са перфектни, никой не е. За мен обаче са най-добрите. Във всяко отношение.
Правят и грешки, но аз ги разбирам. Бих казала, че ги оправдавам, знам мотивите им, дори само по израженията на лицата им. Не ни трябва много, само поглед и сме наясно какво и как. Понякога е чак странно да усетиш чуждата емоция без да е изказана нито дума. С едно срещане на очите да знаеш докъде да спреш, как да продължиш.
Не гледам както доста хора на приятелите като кошчета за емоционалните проблеми. Да, това е някаква част от задълбочените отношения. Но има и други много по-важни моменти - доверие, опити да предпазиш човека от трудности, обич, споделени съвети, подкрепа, стремежи, общи спомени, изказани мечти, гонени цели...
Някъде четох, че Вселената ни наказва като ни отнема добрите приятели. Вслушвайте се в техните думи и грешките вероятно ще са по-малко...
Как ми залипсваха приятелите... а те са далеч, на другия край на България. Знам, ще кажете има телефони, скайп, пощи и какви ли не месинджъри, но има моменти, в които просто имаш нужда приятел да те гушне и да ти каже, че всичко ще е наред.
Бях на косъм от един телефонен разговор. Държах GSM-а в ръка и знаех, че все още е рано да говоря с този човек. Просто за да ме разсее от неособено веселите мисли, струпали се в главата ми. Все пак гордостта и разумът наделяха. Не се обадих. Ще мине още време, преди да съм готова наистина да си поговоря с този човек. Надявам се искрено.
Ценни са ми точно двама-трима, те си се знаят кои са. Казвам им го често. Но и премълчавам малко. Ако само знаят какво мисля за тях, може да се възгордеят. Знам, че не са перфектни, никой не е. За мен обаче са най-добрите. Във всяко отношение.
Правят и грешки, но аз ги разбирам. Бих казала, че ги оправдавам, знам мотивите им, дори само по израженията на лицата им. Не ни трябва много, само поглед и сме наясно какво и как. Понякога е чак странно да усетиш чуждата емоция без да е изказана нито дума. С едно срещане на очите да знаеш докъде да спреш, как да продължиш.
Не гледам както доста хора на приятелите като кошчета за емоционалните проблеми. Да, това е някаква част от задълбочените отношения. Но има и други много по-важни моменти - доверие, опити да предпазиш човека от трудности, обич, споделени съвети, подкрепа, стремежи, общи спомени, изказани мечти, гонени цели...
Някъде четох, че Вселената ни наказва като ни отнема добрите приятели. Вслушвайте се в техните думи и грешките вероятно ще са по-малко...
Търсене
За този блог
Гласове: 578
Блогрол