Открих го... не съм най-лошият човек на света и имам поне един пример, който напоследък се навърта наоколо. Ако си мислите, че съм слязла от метлата от последния постинг насам, жестоко се лъжете. 

Случват се неща, които хем ме шашкат, хем съм ги очаквала отдавна, хем ме ядосват, хем чак ме разтреперват. Ето пример от последните 24 часа, снощи имах 2ма съквартиранти, днес - един. Просто така. Знам, че жените освен красиви създания са и поне малко гадни. Но не знаех, че има и такива жени, които държат контролът над човека до себе си повече от мен (просто обичам аз да контролирам нещата, да е ясен редът, което обаче е различно от това да доминирам естествено). Та така съквартиранта си тръгна, за да гони акъла на една жена. Прав му път и без това взе много да ме ядосва напоследък! Няма да го разубеждавам я!

Та така де, имаме новина - има и по-лоши от мен! Открих и още нещо - колкото повече тече вътрешната ми промяна, се усещам и абсолютно същата, и напълно различна... 

Станала съм циник за доста неща. Разбрах, че нищо не може да ме спре да си търся правата(в последните седмица-две на няколко пъти се опитаха доста да ме минат, а аз съм била напълно коректна към тези хора, банки и интернет доставчици). Станала съм много разтропана... Май трудно ще се науча да си държа устата затворена, голяма съм критикарка... ;)

Доста неща обаче си остават същите. Обичам същите хора и това трудно ще се промени, приятелят ми е човек на място, а обкръжението си заслужава... И колкото да променям, знам какво не искам да променя търпението си, отзивчивостта си, желанието ми за спокойствие, анализите си и разбира се не на последно място хората, които обичам. :)

Може би нещата не се променят, просто съм сменила ъгъла, от който ги виждам...

А сега леко носталгично, но все пак, почерпете се с едно лятно вино...