Постинг
14.10.2007 13:52 -
Аз продължих...
Снощи го установих. Продължила съм напред без да усетя. Явно грижите, които имах напоследък, са ме отдалечили от това, което толкова дълго мислих и премислях. Доволна съм от това. Явно съм приближила поне с крачка така желаният от мен вътрешен мир.
За мое учудване не носих маската. Бях това, което вече съм. Смесицата от неща, които искам да бъда, които съм била и които съм сега.
Не бях дистанцирана, то не беше и нужно, другата страна успя да изгради достатъчна дистанция. Със сърказъм, от този, който има за цел да нарани. Със отбягване на погледи. С пренебрежение.
Бях усмихната, но не защото така трябваше да бъде. Просто така се чувствах отвътре. Толкова близка моя приятелка имаше празник, нямаше място за помрачаване на прекрасните емоции. Изкарах страхотно с хората, които обичам. Радвам се, че така се получи.
Излизайки от заведението, усетих студа навън. Капчиците дъжд. Вятърът. Чувствах се странно. Прибрах се вкъщи. Сгуших се в топлото канапе извадих си едно листче от документите и зачетох ето това: тук.
Написала съм си го на едно листче, а и в тефтера. Чета си го често. В голяма степен отразява какво се случи с мен. Снощи го прочетох 3-4 пъти. Влязох в банята за душ. Легнах, повъртях се в леглото, мислейки... Май всичко е трябвало да се случи така както е станало. Вярвам, че има неща, които са неизбежни. Просто трябва да се случат, а докато се случват ние не ги разбираме. След време обаче разбираме, че те са имали за цел да ни научат на нещо важно.
А за снощи - явно не е било твърде рано. Поне за мен. За сега толкова. За всяко нещо си има време... достатъчно ми е това, за да знам, че съм на прав път.
За мое учудване не носих маската. Бях това, което вече съм. Смесицата от неща, които искам да бъда, които съм била и които съм сега.
Не бях дистанцирана, то не беше и нужно, другата страна успя да изгради достатъчна дистанция. Със сърказъм, от този, който има за цел да нарани. Със отбягване на погледи. С пренебрежение.
Бях усмихната, но не защото така трябваше да бъде. Просто така се чувствах отвътре. Толкова близка моя приятелка имаше празник, нямаше място за помрачаване на прекрасните емоции. Изкарах страхотно с хората, които обичам. Радвам се, че така се получи.
Излизайки от заведението, усетих студа навън. Капчиците дъжд. Вятърът. Чувствах се странно. Прибрах се вкъщи. Сгуших се в топлото канапе извадих си едно листче от документите и зачетох ето това: тук.
Написала съм си го на едно листче, а и в тефтера. Чета си го често. В голяма степен отразява какво се случи с мен. Снощи го прочетох 3-4 пъти. Влязох в банята за душ. Легнах, повъртях се в леглото, мислейки... Май всичко е трябвало да се случи така както е станало. Вярвам, че има неща, които са неизбежни. Просто трябва да се случат, а докато се случват ние не ги разбираме. След време обаче разбираме, че те са имали за цел да ни научат на нещо важно.
А за снощи - явно не е било твърде рано. Поне за мен. За сега толкова. За всяко нещо си има време... достатъчно ми е това, за да знам, че съм на прав път.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 578
Блогрол