"Имам един приятел, джаз музикант, тромпетист. Невероятен е. 

Ходя да го слушам почти всяка вечер от месец насам. Свири една моя любима песен, стара песен на Бейкър. Всеки път свири една и съща композиция, но всеки път звучи различно.
Бяхме пийнали една вечер...  когато все още пиех... Опитвах се да му кажа как тази песен ме кара да се чувствам, как музиката ме кара да се чувствам , как начинът, по който свири, ме кара да се чувствам.

А той продължаваше да поклаща глава и каза:
- Джоан, не можеш да говориш така за музиката. Да говориш за музиката е като да танцуваш за архитектурата.

Аз просто му казах:
- Айде сега, ако ще ми философстваш. Тогава това е безсмислено като да ми говориш за много неща. Например за любовта.

А моят приятел се засмя и каза:
- Определено. Напълно вярно. Да говориш за любовта е като да танцуваш за архитектурата.
Затова не знам. Може и да е прав. Но това няма да ме спре да опитвам."

                                              Playing by heart