Снощи се замислих по въпроса и открих, че много малко мъже в живота ми са ме карали да се почувствам така. 

Не, не говоря за секс. А за усещането да се почувстваш по-слабата, по-крехката страна в конкретната ситуация. Казвайки слабата, не визирам негативната страна на слабостта, а напротив - приятното усещане, че някой друг те закриля, замисля се за теб...

Достигнах до това, че тези хора са може би трима-четирима. Правили са го както с жестове и действия, така и с думи. Не бих могла да кажа, че действията са по-верният път към това и две думи са напълно достатъчни...

Заменям всички отваряния на врати, целувания на ръка, комплименти и всякакви други кавалерски похвати срещу няколко думи, които да ме накарат да се чувствам така. Именно  такива моменти за мен са от ценните мигове...

Понякога имам нужда някой мъж да покаже, че е такъв. Сякаш са забравили, че жените са жени и трябва да им показват това. Сякаш еманципацията и феминизмът (две изключително омразни за мен неща) са ни изиграли лоша шега и са ни направили равни. А мъжете и жените не са такива. Нито сме равни, нито сме еднакви, твърде различни сме дори.

Сигурна съм, че някой ще каже, че съм прекалена традиционалистка... Но лошо ли е въобще това??? 

Честно казано доста често ми се случва аз да доминирам в дадени отношения. Просто съм такава, обичам да контролирам. Но има моменти, в които искам да съм доминирана от мъжа. Да знам, че той е силният, че е мъж на място и иска да контролира ситуацията, че мисли за мен и ме обгрижва. Писна ми да се правя на силна.

Искам точно това. Повечето мъже да се усещат, че съм жена. Да ме карат да се чувствам такава. Да се опитват да доминират. Дори понякога да ме карат и да се чувствам по-малката, по-слабата. Защото реално жените сме такива по природа. 

Та искам да ме карат да се чувствам жена. 

И аз предпочитам да се чувствам така, и не ме влече особено така наречената (и така модерна напоследък ;) еманципация!

Поздрави :))

Ами на мен хич не ми допада еманципацията... както казах аз съм старомодна малко в това отношение. Не казвам, че искам това да е постоянното положение, а просто понякога да се почувстваш така.

става въпрос за усещане, което ти носят хората в живота ти или тези, които случайно минават покрай него. Например непознат на улицата да ти направи комплимент и да ти се усмихне. Да разбереш, че е добронамерен и го прави, защото го мисли, въпреки че е наясно, че едва ли ще те срещне повече. Друг пример може да е фигурата на бащата в отношенията му с дъщеря му.
Става дума за ситуации, в които мъжът е мъж и поема някаква отговорност. Просто той е силният и увереният, а тя по-крехката.

За да те накара да се чувстваш жена,човекът срещу теб трябва да е мъж бисквитке.Не дете.Не момче.
За да бъде силен,той трябва да е уверен,не с уверен-
оста на положението,а с това на опита и самопознан-
ито които се натрупват с години.

за да те уверя, че не става дума за човека до мен. Той е точно сред тези 3-4, които ме карат да су чувствам така. Вчера излизаме от заведение, студено е много навън, все пак ди беше вечер, има и вятър. При което приятел казва на приятелка: "Другият път да не съм те видял с това късото якенце в тоя студ.". Държа да отбележа, че те нито са си най-добри приятели, нито са гаджета. Той го казва на майтап, но е типичен пример за това, което описвам в поста.

Казах човека срещу,а не до теб Бисквитке,има разлика
:)
Този срещу теб може да е случаен минувач на улицата,да е някой когото няма да видиш отново.И да те накара да се чувстваш по този начин,било то и за миг.
И го казвам от позицията на човек който се смята за сходен с горното описание :)

сладурски са такива жестове и думи. Определено трупат точки за съответния човек. А ако няма да го срещнеш повече, просто те усмихват. Пък тя положителната енергия си има път...

Напълно те разбирам. Усещала съм го само с един мъж в живота си. Имах щастието да го изпитам скоро отново.
Но наистина днешните мъже рядко правят така, че една жена да се чувства слаба в смисъла, за който ти говориш. Може би точно еманципацията и феминизма, както ти каза, са изиграли важна роля за това.
Липсва ми чувството на слабост... :)