Нещо ми е смърцано тази вечер. Причини както винаги има достатъчно, но не това е целта на този пост. 

Напоследък съм станала същински книжен плъх. Чета, чета и пак чета... По няколко книги на веднъж. И то само някаква си философска, търсеща и тя-незнае-какво литуратура. В такива литературни търсения съм от месеци насам - като започнем от едни книги за психологията и човешкото поведение, минем през учебната литература и художествената такава и завършим с биографии и автобиографии. 

Та така, ще направя един кратък разбор на прочетеното, тук-там с фрагменти и откъси, на други места пък с мои мисли и чувства за по-интересно...

Почвам по списък:

1. "Хамлет" - преди месец-два я прегледах  за последно, естествено си имам любим монолог, моментът с "Умри, заспи... / Заспи или пък може би сънувай?". Май го смятам за най-силния в цялото произведение. Винаги правя връзката със съвременната интерпретация на пиесата и това как Итън Хоук произнася монолога в една... видеотека. Някак точно са нацелили нестандартния поглед...

2. "Портретът на Дориан Грей" - препрочетох я за пореден път. Обичам да препрочитам книгите, да откривам нишки, които не съм забелязала или просто не съм им отделила такова внимание.
Дориан е образът, от които се страхувам някакси. Когато я чета винаги сънувам кошмари. Може би ме ужасява разкривената усмивка от портрета...
Няма да цитирам, любимият ми момент е в предния пост. Ще кажа само едно, такива моменти май не ми липсват, даже май този с парфюма го изживявам твърде често... :)

3. "Как да печелим приятели и да влияем на хората" на Дейл Карнеги - Допадна ми доста. Обичам книжки за човешките взаимоотношения. Обичам и такива, в които са вплетени историите на велики личности. А тази е съчетание и на двете. :))) Книга №3 ме отведе автоматично и към №4.

4. "Войната за... вдигнатия капак на тоалетната чиния" на семейство Пийс - Книжка - подарък, която обичам да попрочитам от време на време. Обикновено не я чета цялата, а само отделни моменти, които се надявам да затвърдя. Хмм, колко успешно обаче май само аз си знам...

5. "Изкуството да обичаш" на Ерих Фром - не ми хареса, очаквах някакъв нов поглед. Толкова ми я бяха хвалили и оплювали тази книга... Но тя, поне на мен, не предложи това, което търсех. Май не научих нищо ново от нея.

6. "Седнал във въздуха" на Любен Дилов-син - тази книжка я прочетох само заради увода: тук. Точно това е за мен - да си.

7. "Автобиография" - Ли Йакока - уж учебна, само дето доста ми легна на сърцето. Човекът е имал интересен живот, изпълнен с много обрати... повече от ясно, че е добър мениджър. Малко цитати:
"И най-големият талант не извинява преднамерената грубост."
"Необходимостта редовно да отделяш доброто от злото е най-доброто лечение, което някога съм получавал."
"Грешките са неразделна част от живота, не можете да ги избегнете напълно. Единствено може да се надявате, че няма да ви струват твърде скъпо и че няма да повторите два пъти една и съща грешка."


Всички останали книжки са на един автор, любим автор. Не обичам много-много библиотеките със всичкия прах в тях. Обичам семейните такива. Обичам приятелите да ми дават техните книги да чета, а аз да им отвръщам - давайки им пълен дотъп да семейната библиотека. До повечето книги, които съм прочела от  този автор, съм се докопала чрез приятели или по-скоро чрез една приятелка, която трупа книжки, но рядко намира време да ги чете. 10x, мацко! ;))) До някои други книжки пък достигнах чрез sunflower. Мерси и на теб, мила!



1. "Захир" - тук май ще използвам само любимите пасажи:
"Изведнъж, застанал по средата на централния кораб си давам сметка за нещо много важно: катедралата съм аз, катедралата сме всички ние. Растем, променяме се външно, откривам в себе си недостатъци, които трябва да бъдат поправени, невинаги избираме най-доброто решение, но въпреки всичко продължаваме напред, опитвайки се да вървим с вискоко вдигната глава, да бъдем безупречни, за да накараме другите да оценят не стените, нито вратите, нито прозорците, а празното пространство между тях, пространството, в което боготворим и почитаме най-скъпото, най-важното за нас."
"Късмет означава да съумееш да се огледаш наоколо и да разпознаеш приятелите си, защото чрез техните думи до теб достигат съветите на ангелите."

2. "Петата планина"
"Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят."

3. “Алхимикът”
"Не всички виждат мечтите си по един и същ начив."
" Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не направим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но в същност никой не знае как трябва да живее своя собствен."

В последните 48 часа пак ме затресе същата мания и прочетох... 3. Просто ме засърбяха пръстите и не се спрях.

4. "Воинът на светлината-наръчник" - на един дъх я прочетох. Книга, която е точно наръчник, направо пътеводител. Май като я прочете всеки си мисли, че е воин. :)
"Когато струните са винаги опънати, инструментът се разстройва. Когато воините тренират непрекъснато, губят от спонтанността си по време на битка. Когато лъковете се опъват всеки ден, вече не изпращат стрелите си със същата сила."
"Воинът на светлината се вглежда в очите на едно дете. Защото децата умеят да гледат на света без горчивина. Когато иска да разбере дали човекът до него заслужава доверие, воинът се опитва да погледне на него през очите на дете.”
"Воинът на светлината знае какво иска. И не е нужно да обяснява."
"Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка. 
Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.
Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.
Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.
Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.
Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.
Няма воин на светлината, който да не е казвал “да”, когато всъщност е искал да каже “не”.
Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.
Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки всичко не е изгубил надеждата да стане по-добър."

4. "Вероника решава да умре" - отново на един дъх... Ех, Съни и на мен ми хареса. Дори и момента, които си постнала. Обикновено не харесвам такива сцени, но... тази е особена.

5."11 минути" - в същност нея още не съм я приключила, но до час-два и тя ще е в графата прочетени. Разказва се за една проститутка, бразилка, отново ситуация, която може да се случи на всеки, но...
"Така е устроен светът: хората говорят тъй, сякаш знаят всичко, а когато се осмелиш да им зададеш някакъв въпрос, се оказва, че нищо не знаят."
"В любовта никой не бива да наранява никого; всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да обвиняваме другия за нищо.Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш."
"Най-дълбоко, най-истинско е желанието ни да се доближим до някого. От този момент нататък следват най-различни реакции, мъжът и жената се включват в играта, но онова, което се е случило преди това - привличането, което ги е събрало, - не може да бъде обяснено. Именно това е недокоснатото желание в чист вид."
"Най-важните срещи са били уговорени от душите преди още телата да са се видели."
"Маркиз дьо Сад е казал, че най-важният опит на човека е този, който го води до крайностите. Само така научаваме, защото това изисква да вложим цялата си смелост."
"Желанието не е това, което виждаш, а това, което си представяш.
Ако направеше равносметка на последните месеци от живота си, сигурно в тях щеше да открие само два-три дни, през които се бе събудил и бе гледал слънцето или дъжда, бе се почувствал щастлив само поради това, че е сутрин, бе изпитал най-простичка радост, без да желае каквото и да било, без да прави планове, без да иска нищо в замяна."
"Най-голямото удоволствие не е сексът, а страстта, с която го правиш. Когато страстта е много голяма, сексът е естествен завършек на танца, но той никога не е основният момент."
"Всяко човешко същество изживява собственото си желание; то е част от неговото съкровище и въпреки че представлява емоция, която би могла да прогони някого, обикновено ни приближава до хората, които са най-важни за нас."
"Най-силна е онази любов, която може да прояви слабостта си."
"Една от тези „отрицателни мисли" бе вероятността да не го види повече. С малко практика и много търпение тя успя да я превърне в „положителна мисъл": когато той си тръгне, за нея Женева ще има лицето на мъж с много дълга коса и старомодна прическа, детска усмивка и сериозен глас. А ако след много години някой я попиташе как е изглеждал градът, където е живяла в младостта си, тя би могла да отговори: „Красив, способен да обича и да бъде обичан.""

Тук май привършвам. Поне до следващия литературен маратон:)