Няма да пиша нещата, които не мога да кажа. Този пост е за нещо друго.
Най-близките ми хора знаят, че по-голяма част от нещата, които не мога да изрека, пиша. Неведнъж са получавали какви ли не списъци, писма и бележки. Някак ми е по-лесно да ги напиша на лист и да подредя мислите си.
Този постинг обаче не е и за списъците. А по-скоро за нещата, които не искам да кажа. Защото ме е страх, че щом ги кажа на глас думите ще са доказателство, че всичко е реалност. Защото има неща, които не бива да се казват. Защото думите нараняват, а ние хората имаме този странен навик да наранявяме точно тези, които обичаме. Защото не е дошъл моментът, а този момент едва ли ще дойде скоро.
Години наред, още от деца родителите ни ни учат да казваме истината. А понякога премълчавайки си, човек си спестява хиляди тревоги. При мен обаче истината напира да излезе сега се опитвам да се науча да задържам нещата, да броя до 10 преди да изтърся нещо, което най-вероятно или ще е хапливо, или ще е саркастично, или поне ще се сметне за обида, макар и неволна.
Колко много трудности могат да ни спестят като ни учат на точно противоположното - да си мълчим...
Само че аз май не съм от тези хора... Все се боря да си кажа това, което искам. Дори и да знам, че няма смисъл. Дори и да знам, че нищо няма да променя. Аз все искам да изрека думите, които не трябва да се изказват, да бръкна в раната на дълбоко, под предтекст, че премахвам отровата, а дали не нанасям повече вреда???
Говори ми се, а няма с кого... Приятелите точно в момента са просто прозорчета в скайп, кю-то или поредния месинджър. Май и с тях не ми се говори, по-скоро искам разговарям с мен самата. Редът на останалите надявам се да дойде скоро, но не сега...
Сега съм в момент на диалог със себе си. Понеже не искам да изказвам думите, те препускат из главата ми. И чувам две гласчета едното казва - "Говори!", а другото - "Недей!"... А съзнателната част от мен изчаква момента, но може и да не го дочакам. Когато емоциите ме връхлетят или се ядосам, гласчетата минават на заден план и са пометени от водовъртежа на думите, които не трябва да се казват...
Поне едно стана ясно имам поне 2 гласчета в главата :)))
Лудост, май??? :))))
