Пред същата дилема съм -  да си кажа ли каквото ми е отвътре или да замълча, да се правя ли на разсеяна или точно обратното. Съветите на един човек, противоречат именно на това, което смятат за редно и правилно. В момента обаче ми се струва, че той е по-правият.

Сега май ще си замълча, ще оставя това, което ме човърка отвътре за някой друг ден, месец или година... Май извадени от контекста на сегашната ситуация думите ми ще са по-обективни и ще звучат по начина, който искам. Не искам да оставям грешни впечатления, май съм направила вече едно такова.

Искам да съм като другите хора. Тези - обикновените, които не се вълнуват толкова много как са ги разбрали, дали са казали магическата комбинация от думи, която ще им отвори вратите към спокойствието. Аз натам вървя де (в смисъл към спокойствието), надявам се някой ден, по-скоро да стигна. 

Извървях доста път, търсих себе си тук и там, философствах си, отричах се, изтривах се и пак се рисувах този път обаче друга, променях се и пак си философствах , а днес съм тук. На един разговор време от моето си спокойствие. Знам, че то би могло да разбуни духовете, че може би искам много сега. Затова отлагам за някой друг момент. Дотогава ще продължавам да си задавам въпроси и да им отговарям както само аз си знам, ще си водя мислени диалози и ще проигравам една и съща ситуация.

Страх ме е от думите ми, защото обикновено се материализират. 

Казват, че съм твърде настоятелна. Само че съм такава, когато държа на нещо, респективно някого. Обаче хората имат навика да си мислят, че знаят какво е по-доброто за другите. Истината е много проста - много е лесно да даваш акъл как да си живее живота някой друг, да го оценяваш и прочие, само дето никой не е обсолютно сигурен как да живее своя собствен живот.

Не ми трябват оценки, не ми трябва и акъл! Имам си! Трябва ми да изкажа отговорите на моите въпроси, на което обаче още не ме у дошъл редът...

напиши го, а после ако мислиш ,че е компроматно го изтрий (аз така правя). Не се променя кой знае какво ,но поне малко ти олеква. :)))