Отказах се да правя пространна равносметка за изминалата година. Все още случките са ми много пресни и не съм сигурна, че мога да се обърна с усмивка назад и да си кажа - да, това стана по начина, по който исках и ако трябва да повтарям, ще направя същото.
Като кратък обзор ще кажа, че годината беше бурна. Люшкаше ме от дълбока депресия до едва ли не пълното щастие. Борих се с мен самата, разочаровах себе си, пък и доста други хора, при това важни за мен. Горчилката ми остава. Изритвам вина за това, че провокирах един човек да покаже лошите си черти. Пък и аз не останах длъжна. Сега всичко е в миналото. Радвам се, че когато се видим поне си говорим както преди.
Важното обаче е, че завърших годината с усмивка. Бях щастлива, че имам човека до себе си, че съм с хората, които ме заобикалят...
Декември беше щедър на емоции. И то положителни - взети изпити, готини моменти, усмивки, мигове, за които като се присетя ми се струват нереални. Ето такива неща си пожелавам за тази година, пък и не само за мен, за всички...
Иска ми се годината да е по-спокойна и мирна, да не водя войни срещу себе си. Съмнявам се, че това ще се случи, честно казано. Интрига винаги трябва да има, но нали казват, че надеждата умирала последна...